|
|
|
Разходка в Централен Балкан 21.07 - 28.07.2007 | Неделя, 5 Август 2007 Дойде отпускарският сезон и всеки започва да се услушва къде да избяга от жегите и да прекара по най-добрия начин своята почивка. Както винаги по-голямата част избират на първо място морето. В моя случай на първо място бе планината и 2007 година бе ред на Стара планина. Балканът е любимата ми планина в България. Значително по малко хора посещават Стара планина и поради тази причина почивката е значително по-спокойна. В хижите винаги има свободни места, а и отношението към туристите, според мен, е на по-добро ниво, в сравнение например с Рила и Пирин. Стара планина запленява туристите не само със своите природни красоти, но и с паметниците на културата разположени на нейната територия. За съжаление една част от тях, къде нарочно, къде поради човешка небрежност и безинтересованост са изоставени на произвола, силно занемарени, ограбени в последствие и още куп глупости на човешката мисъл. Но нека да се върнем на същността, а тя е да покажем красотата на Балкана. Дано всеки от нас да си вземе бележка и да допринесе за опазването й.
Маршрутът на похода ни (аз и баща ми) бе: м. Предела - х. Химик - х. Грамадлива - х. Българка - х. Бузлуджа - х.Узана - х. Мазалат - х. Тъжа - вр. Ботев - х. Рай - гр. Калофер.
Накратко ще опиша основните моменти от него. Тръгваме от м. Предела и х. Предела, която е разположена на върха на прохода на Републиката (Хаинбоаз), преминаваме през х. Химик, която в този момент бе в ремонт и минути след това се озоваваме на х. Грамадлива. Хижата е малка, двуетажна сграда, като доплънително се строи нова сграда до нея, която според думите на хижарката ще бъде значително по-приветлива. Наблизо могат да се посетят местността "Езерото" и руски паметник. От х. Грамадлива през най-високата гара в България - гара "Кръстец" достигаме до х. "Българка". Голяма и удобна хижа, с приветлив хижар и още много хубави думи. Тук съвсем близо се намира м. "Виканата скала", откъде се открива незабравима гледка към Северна България. Продължаваме към х. "Бузлуджа". Озоваваме се директно на старата хижа, на която скоро е правен ремонт и предлага множество екстри, та дори и телевизор в стаята. Новата хижа се е превърнала в малък хотел с ресторант и всичките му там екстри. Тук разбира се на първо място като "културна" забележителност е паметника "Бузлуджа". По горе аз намекнах за тези паметници "забравени" от властите. За съжаление много станаха думите в кавички. Мъка ми е като си помисля за това какво е било и какво е останало днес от паметника. Та това днес можеше да бъде една от най-големите забележителности в България. "Но млъкни, сърце!" и напред към връх Ботев. Но преди това преминаваме покрай, слава болу запазения, паметник на Шипка и оттам пристигаме в м. "Узана", и по-точно на х. "Узана". Масивна двуетажна сграда и прекрасна хижарка. Тук ни посрещнаха с "хляб и сол" и по-точно страхотна питка, лично направена от хижарката. Напред към х. "Мазалат" и по-високите части на Централен Балкан. Хижата е като появила се от приказките, директно на билото на планината. Тук ветровете си правят сериозни гонки, мястото е много красиво, насреща изправен масива "Триглав", трябва да се види. Хижата се поддържа много добре от двама братя хижари. Само добри думи мога да кажа за хижата и хижарите. От "Мазалат" потегляме към х. "Тъжа", по пътя правим първите далечни снимки на връх Ботев. Хижа "Тъжа" е стара масивна хижа, за съжаление в не добро състояние. Бе започнат ремонт, сменена бе част от дограмата, банята бе почти завършена. Хижарят (весел и приказлив човек) е отскоро, но ни посрещна добре и ни нахрани добре :). Имаше реалната опасност да пропуснем спането в тази хижа, тъй като се оказа, че националния преход "Ком - Емине" ще пристигне вечерта на хижата. Все пак хижарят ни прие. Очакваха се около 50 човека, дойдоха 43-ма, 3-ма се отказаха на хижата. Според мен, една не малка част от хората не бяха за този сериозен преход, но "евала" за куража им. Имаше доста "разклечени" и странни походки, но рано сутринта 40 човека поеха на изток, а ние веднага след това на запад към вр. Ботев. След около 4 часа вървене и пухтене връх "Ботев" бе покорен, за сетен път :). След 30 минути почивка и обичайните снимки, започнахме неприятното слизане към х. "Рай" по "Тарзановата пътека". Спускането по камъните към "Рай" е доста неприятно, но за сметка на това живописно. Хижа "Рай" е една от най-популярните хижи в България. Както и очаквахме хижата бе почти пълна с хора (варненлии, бургазлии и други) и запазените предварително места от нас имаха важно значение. Тук обръщаха повече внимание на групите и отделните туристи (като нас) бяха леко пренебрегвани, но не и забравени. Все пак ни хареса и останахме доволни и тук, макар че бяхме с по-високи очаквания. Остана слизането към гр. Калофер. То се указа по-дълго от описаното по книгите и също така жегата в ниското ни настигна по пътя. Походът ни завърши със снимка на паметника на Христо Ботев в родния му град.
Всички снимки може да намерите в моята лична галерия в раздел "Лични снимки" и по-точно тук. Надявам се снимките да ви харесат. Завършвам с тривиалната, но много вярна (като се говори за природа), фраза "Опознай България, за да я обикнеш".
|
|
|
<< Назад
|
|
|
|